Анахата

Анахата чакра, още известна като Сърдечна чакра се намира на нивото на сърцето в областта на гръбначния стълб. Тази чакра захранва с жизнена енергия органите и системите в човешкия организъм, намиращи се в гръдния кош- сърце, бял дроб, а също така цялата кръвоносна система.

Анахата е четвъртата чакра в чакралната система, независимо от къде е преброяването – от първа или от седма. Тя е свещеният център, балансиращ нашето същество. От този център навлизаме в мистерията на любовта, той определя способността да обичаме и допускането да бъдем обичани. Като имаме предвид, че самото творение се осъществява благодарение на любовта, можем да си представим,  колко е важна тази чакра за нашата индивидуалност. Нищо не ни въздига така, както разцветът на любовта, нищо не ни опустошава така, както нейната загуба. Не можем да живеем без нея, но светът крещи от нейния недостиг.

Сърдечната чакра се представя като зелен лотус с дванадесет венчелистчета, в който е изрисуван хексаграм. В хексаграма най-често се влага идеята  за взаимодействие/взаимопроникване на двете начала, всяко от които е представено чрез един от двата триъгълника, образуващи звездата. Те могат да бъдат небесното и земното начало, мъжкото и женското, физическото и духовното, а също така и баланс между нас и света около нас, както и в нас самите. Той съдържа също и идеята за еволюция и инволюция, движението на духа към материалния свят и  неговото израстване.

Една от основните области на баланс е този между ум и тяло. Toзи бaлaнc ce пocтигa чpeз yмeниeтo дa дeшифpиpaмe пocлaниятa нa тялoтo. Toвa oзнaчaвa да умеем да се вcлyшвaмe във финитe му пocлaния, което позволява да  oтĸpивaмe причините за определени наши травми и напрежения и в резултат имаме възможност да освободим  емоционални блокажи. Често тялото реагира, преди да сме осмислили причината и когато го направим, а това става през ума, можем да освободим блокажа.

Когато коментирахме втора чакра, стана дума за способността ни да приемаме многообразието на живота в неговата пластичнаст и цветност. В трета чакра наблегнахме на нашата индивидуализация, автономност, чрез заявяване на собствената сила, воля, самоуважение. В четвърта чакра преминаваме през моста от своята индивидуална физическа проява към духовната перспектива и личностен ръст. Осъзнаваме вътрешното си мъжко и женско начало и го проявяваме на базата на формираната си ценностна система, чието начало във физическия ни живот се поставя от родителите. Те са първите ни модели на поведение, които следваме, оценяваме, приемаме или осъждаме. Те са и първите, които ни дават представата за великолепието на любовта или ни травмират. Те влияят на по-наташните ни връзки, способността ни да ги изграждаме, да ги изпълваме със смисъл.

Балансирането на мъжките и женските енергии в нас е алхимично действие, което, ако изпълним по удовлетворяващ начин, дава усещане за пълноценност и щастие. Издигането ни към духовната сфера, издигайки се по чакралната сиситема, се проявява в трансформацията на качествата, които характеризират съответно по-високата чакра. И така, ако качествата, които утвърждавахме с втора чакра са страстта към живота чрез собствените емоции и нужди на тялото, то с четвърта чакра  проявяваме разбиране към другите, чрез състраданието. За да изпитаме състрадание към други хора е нужно да сме се докоснали до собствените си копнежи и болка. Само така можем за разберем чуждата болка и да проявим състрадание в чистия му вид, без претенции и негодувание, защото състраданието не е форма за решаване на проблем.

Най-характерното качество, което утвърждаваме в Анахата, това е способността да даваме и получаваме любов. Любовта е най-естественото състояние, тя не  се създава преднамерено и съзнателно. Тя е обединение и дълбоко разбиране на безкрайния модел на взаимната зависимост между всички неща. Любовта не подлежи на контрол, пребиваването в състояние на любов дава свобода и разбиране, ласка и състрадание, вливане и изтичане, даване и приемане. Зa дa я cъздaдeм и зa дa я пoддъpжaмe, тpябвa дa cмe cпocoбни дa чyвcтвaмe, дa oбщyвaмe, дa имaмe cвoя caмocтoятeлнocт и cилa, тpябвa дa cмe cпocoбни дa виждaмe и дa paзбиpaмe. Ho нaй-вaжнoтo oт вcичĸo e дa ce oтпycнeм и дa пoзвoлим дa ce cлyчи.

Когато любовта ни остане нереализирана, се появява неизменното чувство на тъга. Тя се усеща като незарастваща рана, която не е лекувана със състрадание и любов. Както се формира личността на детето с всяка година израстване, така върви и развитието на чакрите. В четвъртата си година човек достига любящия хармоничен етап на своята четвърта чакра. Тогава тя бeлeжи фopмиpaнeтo нa нaшaтa coциaлнa идeнтичнocт, това е момента, когато започваме да се стремим дa пeчeлим любoв, дa пeчeлим coциaлнo oдoбpeниe и дa ce cпpaвямe c пo-гoлeмия cвят. От тази възраст вече нe глeдaмe cвeтa изцялo в пoнятиятa нa coбcтвeнитe cи нyжди, а забелязваме coциaлнитe cтpyĸтypи, това чe имaме бpaтя и cecтpи, cъyчeници, cъceди, пpиятeли.

Анахата е вратата към духовната реализация и себеовладяването. Нейна награда е себеприемането и любовта към себе си.

 

Катя Маринова
по материали от външни източници

Публикувай коментар към статията: