Да си спомним заедно

Здравето е безценен дар, защото почти всеки човек се ражда здрав. Проблемите със здравето се появяват като последица от конкретни действия на родителите или на самия човек. Те са свързани с определени навици, порядки в дома, взаимоотношения, начин на мислене, емоции и други обстоятелства.

 

Темата е обширна и не е възможно да бъде обхваната във всички аспекти, затова в тази статия ще разкажа за една от възможностите, която е толкова очевидна, че вероятно затова е най-често пренебрегвана. Тя е свързана със способността на човека да се самолекува и самовъзстановява. Порядките на съвременното общество предполагат прехвърляне на отговорността на специалистите в лечението и пълно приемане на диагностиката и предложеното лечение. Разбира се това е адекватно от гледна точка на достиженията на науката. Съвременните диагностични методи използват богат арсенал от способи и уреди, за да прецизират конкретния здравословен проблем. Достиженията в нискоинвазивната хирургия, възможностите за лечение на тежките заболявания с подходящо приложени методи и лекарства, както и успехите в тази посока, доведоха до висока продължителност на живота на съвременния човек. Същевременно, обаче, се измести и отговорността. На повечето хора дори не им идва на ума да опитат да  подобрят състоянието си чрез самолечение, преди да посегнат към лекарството или преди да започнат да търсят лекаря си. Веднага биха казали, че не могат да го направят, защото не знаят как.

 

Как наистина можем да си помогнем? Дали винаги трябва  да търсим лекар и да пием хапче и как да отграничим случаите, когато наистина не трябва да губим ценно време в опити сами да подобрим състоянието си?

 

Посветих доста години от живота си на стандартното лечение, изучавах го в медицински институт, прилагах го върху пациентите и в някакъв момент започнах да осъзнавам, че има сериозен конфликт в мен. Неестествено ми се струваше точно това прехвърляне на отговорността, някой друг да мисли за здравето, което е лично право и отговорност. Затова започнах да търся начините за самопомагане. Не напразно започнах с това, че човек се ражда здрав, изключвам  случаите, когато е налице вродено заболяване. Част от генетичните заболявания според мен са само потенциални. Нужни са определени условия, за да се проявят, ако човек не е поставен в такива, те просто няма да се появяват.

 

Оказва се, че първото условие за самопомагане е да обърнем внимание на начина си на живот, а това означава да го осъзнаем. Да бъдем участници в собствения си живот, изисква нашата активност в тази посока. Убеждението ми е, че много хора се плъзгат по повърхността на живота и сякаш спят. Често напоследък се употребява термина матрица, когато се цели охарактеризиране на същността на настоящия живот. Използвам сега точно този термин, за да опиша живота на спящия човек. Матрицата е калъп, от един и същ калъп се изважда едно и също произведение. Хората имаме физически тела, които условно можем да кажем, че са по един калъп, всички имаме глави, ръце, крака. Има ли, обаче, двама човека, които да са напълно еднакви? Всеки един е уникално индивидуален, със собствени физически и душевни характеристики. Така сме създадени, да бъдем многообразни в проявлението си и в това има много мъдрост. Къде е тогава матрицата, в какво се изразява матричното поведение? В съня бих казала. Раждаме се различни, а след това се унифицираме, за да сме приспособими към условията, в които живеем и да станем удобни на обществото, което не търпи различността, тя е трудно управляема. Удобният полужив и позаспал човек е отличен работник, изпълнител, консуматор. Той е лесно манипулируем и възприемчив на внушения. Храната и въздухът са земните блага, които осигуряват съществуването на физическото му проявление и те сега са такива, че да го държат полужив. Духовността е храна за душата му, но тя е изродена в „попфолк силиконизиран” вариант, превърнал представата за красота и младост в уродливо изображение. А толкова малко е нужно, само да се събудим, да видим света такъв какъвто е и да живеем собствения си живот, да правим свободно личните си избори и да ги отстояваме. Да използваме капацитета на собствения си мозък не е чак толкова голямо усилие.

 

Раждаме се здрави и после прецакваме нещата. Ние сме индивидуалности и сме индивидуално съвършени, телата ни са съвършени саморегулиращи се системи. Те имат капацитета да се самолекуват, само трябва да се сетим, че го можем. Паднали сме, ударили сме се, кървим и спонтанно поставяме ръката си на удареното. Защо? Съвършената ни система работи, дори само по това можем да разберем, че системата е активна, работи, започнали сме да се самолекуваме. Става ни топло и сякаш по-леко, от къде се взе това чувство, тази топлина?  С физическата болка е лесно и ясно, ами душевната рана? Можем ли да я облекчим, да намалим болката на душата и да я лекуваме? Кое хапче ще излекува наранената душа? Нека се сетим, че и това можем! Само трябва да поискаме. Знанието е вътре в нас, то е закодирано още с раждането, нужно е само да си спомним… как се прави.

Предлагам ви да си спомняме заедно. Ако искате да го направим, потърсете ме …

 

автор  Катя Маринова

Публикувай коментар към статията: