Празник Ламас

Изображение 2

Празникът Ламас (Лугнасад)  е единият от четирите главни празника в келтската религия, другите три са Имболк, Белтейн и Самхейн. Той отбелязва края на лятото и началото на есента, празник на реколтата и слънчевата топлина, на житото и хляба. Празникът Ламас е между лятното слънцестоене и есенното равноденствие, когато денят започва да става по-къс, а нощта по-дълга. С него се отбелязва началото на жътвата и събирането на плодовете, които земята е родила

Както вече стана дума всеки келтски празник отразява завършека на един етап и ознаменува началото на нов, Лугнасад или Ламас, наименованието е в зависимост от това къде и как се празнува, отбелязва настъпването на есента и времето за събиране на реколтата.

Ламас произлиза от думите „хлебна меса” и се отнася за жътвата на житата, подготовката и печенето на хляб в чест на даровете на сезона. Бог приема формата на Зеления човек, на Краля на жътвата или Житния баща. Лугнасад отдава чест на келтския Слънчев Бог и повелител на небето – Луг. Неговото желание да се жертва осигурява това жътвата да е богата. Продължавайки цикъла на Колелото на годината, има още две жътви, които ще се състоят в процеса на прибиране на реколтата. Втората е на Есенното равноденствие, наричана още Мейбън (Мабон), това е виненият празник, събирането на късните плодове, а третата, последна, е Самхейн, с който се отбелязва краят на всички реколти. Това, което не е прибрано ще бъде разрушено от студеното дихание на Магьосниците през ноември.

227760802

Ламас представя съюза между слънцето и земята в техните форми на Слънчевия Бог Луг и Богинята Майка на Житата. Слънцето е позволило на земята да роди плодовете. Когато слънчевата енергия започва да намалява, Богът става доброволна жертва и се трансформира, както житото се реже и се предлага на Майката на жътвата, за да няма гладни. Този аспект на жертвоприношение се почита при събирането на овес, жито и ечемик. Печенето на традиционен Хлебен човек от тесто, направено с току що отрязаното жито, е начин да се консумира енергията на жътвата, дарена от живия дух на Бога, трансформиран в ожънатото жито. Кръговратът на смърт и обновление е признат от семената, които остават от ожънатото и ще бъдат засадени напролет.

Pervyiy-urozhay

Ламас – е началото на жътвата, период, когато земята страда, под тежестта на своите плодове. В този ден жътварите излизат в полето, за да окосят тържествено първия сноп жито. Първата жътва била тържествена, на нея хората си обличали най-хубавите дрехи и пеели ритуални песни, а всички действия се съпровождали от друидите. Друидите извършвали ритуали за  възстановяване на силите на земята, които са изхабени за раждането на плодовете през тази година. Също така в своите ритуали те благодаряли на земята за родените от нея плодове.  Всички основни обредности на този празник са свързани със земята и хляба, защото живота и благосъстоянието на обществото зависи от тези две неща.

 

Ядрото на празника, съставлявали обредите, свързани с началото на жътвата. Не било задължително тя да започне точно на 1 август. Ако зърното е узряло и времето е подходящо, стопаните не изчаквали този ден, за да не рискуват реколтата им да бъде съсипана от някой проливен дъжд.
На първия сноп, който се откосявал, обикновено писъствало цялото семейство, облечено в най-хубавите си празнични дрехи. Главата на семейството със съответни ритуални движения правел първия откос, а останалите пеели ритуални песни. Зърното веднага се смилало и се омесвал първия хляб, като се внимавало нищо да не падне на земята. Всичко се извършвало на ръка. Най-често опичали един голям хляб и по една малка питка за всеки един от семейството, която всеки трябвало веднага да изяде, още гореща.

Смисълът на обряда с изяждането на първите плодове от реколтата, бил в това, семейството да осигури благосклонността на духа на зърното или бога на растителността, да получи възможност без вреда да яде плодовете на новата реколта. Първият хляб винаги се изяждал от цялото семейство и участието на всеки един било задължително. Този ритуал предотвратявал глада и недостатъка в изхранването на семейството през цялата година.

Келтите считали, че в последния сноп жито живее духът на зърното и за да не си навлече някой гнева му, няколко жетвари едновременно го откосявали, така, че да не е ясно кой точно е направил последния откос и убил Бога на зърното. Краваят, който се печал от последното зърно, бил свещен и той е такъв и до наши дни.
Докато в някои страни се считало, че последния откос носи щета на скрития в последните класове дух на растенията, в други, като например в някои от Британските държави, имали противоположни вярвания. В Източна и Северна Англия,  откоса на последните класове било почетно задължение. Считало се, че жътварят, който имал тази чест, получава благословията на духа на хляба и неговото стопанство няма да търпи никакви лишения.

images

 

От последния сноп се сплитала кукла, отначало тя била обща за цялото селище, но по-късно сламена кукла заплитало всяко семейство и я съхранявало в кухнята си. Тя оставала до следващата година, когато се внасяла новата, а старата се изгаряла на двора.

Като приношение на божествата, с тържествени церемонии, келтите заривали в земята една десета част от събраното в този ден зърно и част от приготвената за общата трапеза храна. Понятието десятък от добива произхожда по всяка вероятност от тази келтска традиция. За разлика от повечето други келтски празници, на този приношението не се изгаряло или хвърляло във водата, а се заравяло в земята и то не около нивите, а на върха на планина.

Имало интересна традиция по време на Ламас, келтите устройвали събрание на законотворците и съдиите, на което можел да се яви всеки свободен човек и да се обърне за справедливост, както към тях, така и към самия крал. Тези общи събрания се съпровождали от тържища, на които идвали както земеделци, така и занаятчии. Кралят устройвал празник за своите поданици, по време на който се огласявали новите закони и се правели промени в средите на управляващия елит.

Ламас бил време на празненства, включващи конни надбягвания, състезания по бойни изкуства, ритуали за доброто на жътвата. Също бил време на ритуалното откриване на ловния сезон и събиране на стриди и други морски дарове. Добитъкът и конете били карани да преплуват малко разстояние във водата, за да бъдат здрави до следващата година.

Традиционно се празнувал на върха на хълм или на свещен кладенец.

Друга важна част на този фестивал била бирата, която  била доста популярна сред келтите в ранното им съществуване. Важността на бирата продължила и през Средните векове, когато имало строги правила за нейното създаване и лицензи, дори тестове на вкуса, които се администрирали, за да бъдат спазвани правилата.
Интересен обичай имало и за сключване на временни бракове в деня на празника, по време на панаира, които траели една година и един ден.

Момчетата заставали в една редица, момичетата, в друга и техните родители се събирали посредата и  се договаряли да съюза между тях, а бракът се сключвал със стискане на ръце. Ако в срокът на временния брак, младите решали да разтрогнат брака си, те отивали на същия площад, заставали с гръб един към друг и  тръгвали в противоположни посоки, вече разведени и свободни да встъпят в нов съюз.
В наши дни, също може да се отбележи този празник, с намерение за изобилие в дома през цялата година, до следващата реколта.

Изображение 3
Можете да украсите дома си, да сплете сламена кукла и да я поставите в кухнята, за да има винаги достатъчно храна за цялото семейство. Може да изпечете хляб, да поставите на масата пресни плодове, а още по-добре ако те са набрани със собствените ви ръце. Сложете също свежи цветя, цъфтящи треви, вплетете в букета житни класове. Ако поканите гости, направете за всеки един малка питчица като слънце, празникът освен, че символизира плодородието, също символизира и силата на слънцето. Може да направите и малки сламени кукли за всеки един гост или букетче, в което да вплетете вашите пожелания. Не забравяйте част от храната, една десета, да заровите, влагайки своята почит към земята, която е родила плодовете, с които се храним.

Древните езически празници имат своето отражение във възникналите по-късно и възприети от тях християнски празници. Ламас също има своя съответен християнски празник и това е Илинден, който до 1968г. се е празнувал от православната църква на 02.08. Той се свързва със Свети Пророк Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Съществува поверие, че в този ден морето взема най-много жертви, затова не се влиза в морето.

 Изображение 4

Ритуал Ламас

Подготовка- питка, вино, свещи, аромати

* Слагаме хляба в сламена кошница, около нея поставяме житни класове или сухи треви и ги поливаме с вино.

* Запалваме оранжева свещ в средата на олтара.

* Запалваме благовония и казваме:

Дух на зърното, благодаря ти за щедростта, за това, че отдаваш живота си за живота на земята и на хората. Предлагам ти своето занятие и изкуство

* Вземаме житен клас или суха трева прекарваме я през дима на благовонието и започваме да завързваме възел и казваме

Аз давам …….. (обет) и кажете в какво можете да  проявите способностите си за благото на семейството (работата, обществото или някакъв проект)

* След това вземете втори житен клас или снопче сухи треви, прекарайте ги над пламъка на свещта, завържете го с първия, завържете втори възел, като този път поискайте нещо за себе си или за някой близък.

* Продължете да завързвате така възли с житни класове или треви, като давате още обети и заявявате желания. Всеки път прекарвайте възела през дима на благовонието или на свещта.

* След това вземете хляба, повдигнете над свещта и кажете:

Благодаря за този дар и предлагам първите плодове на Майката Земя, която преобразява и възстановява всичко в постоянно въртящото Колело на годината   

* Хвърлете няколко трохи на земята  или в съд.

* Накъсайте хляба и предложете на всеки присъстващ.

* Вземете виното и повдигайки го над свещта кажете:

Благодарим на Земята и й предлагаме тази свободно течаща жизнена сила, която преобразува и обновява всичко в постоянно въртящото се Колело на годината

* Излейте малко вино върху накъсания хляб и след това го разлейте в чаши

* Отпивайки от виното духнете към свещта и хорово кажете:

Сила – на  Слънцето.

* Казвайки това изгасете свещта.

* Заровете остатъка от накъсания хляб и вино в градината или в саксия в дома казвайки:

Расти, израсти през пролетта и удръж думата си както аз своята  

Съхранете снопа с вързаните класове. Когато започнете да изпълнявате обещаното вземайте по един клас и го хвърляйте в течаща вода. Вашите желания ще се изпълнят, когато е подходящо и може да не е както сте планирали.  

 

 

 

 

Публикувай коментар към статията: