Ангелските послания

Напоследък забелязвам една тенденция, която вероятно и на други е направила впечатление. Това е изобилието от информация на езотерична тематика- книги, форуми и формати за нейното представяне. Не са за пренебрегване и техниките, които се предлагат за прилагането й в живота ни. Да има много информация е чудесно! Да има разнообразни подходи също! Смутена съм, обаче, от откровени глупости, които се ширят и манипулират съзнанието на хора с ниска степен на критичност и липса на  склонност към разсъждения.

 

Вероятно има причина за това, сигурно хората, които искат да избягат по някакъв начин от действителността, са силно привлечени от вълшебни приказки за ангели и архангели. Други пък искрено вярват, че някъде там, къде? …, и те не знаят, но някъде там, горе, има някаква библиотека със записи, където на бананови листа им е написана съдбата.

 

Изумена съм не от друго, ами, че виждам хора, които познавам и мислех, че не са вятърничеви, се омотават в подобни фантасмагории. А може и да са такива, а пък аз да съм се заблудила.

 

Започнах темата, защото бих искала да напиша няколко думи за бягството. Кое бягство? Бягството от отговорност към собствения живот. Когато човек бяга от тази отговорност, той я възлага на някой друг и тук услужливо пристига предложението тя да се поеме от ангелите, архангелите, акашовите записи и други подобни. Вероятно привържениците на всичко „ангелско”, ще настъхнат и ще кажат, че те съществуват, помагат ни, подкрепят ни, дават ни съвети, водят ни, предсказват ни бъдещето и още други неща, които едва ли мога да съчиня. За съжаление тяхната реакция ще е по детски наивна, както, когато кажем на детето, че няма Дядо Коледа.

 

Идеята за ангелите идва от библейските текстове, където, за да се обясни по разбираем начин финия свят, Бог се представя като личност, а ангелите са неговата свита. Ако приемаме, че Бог е нематериализирана индивидуалност, тогава нещата се подреждат в пъзела, свеждаме Вселената и творението до границите на собствения си ограничен ум и опит в това физическо тяло и готово. Прехвърляме му цялата отговорност, защото той някак си ни е създал, вероятно чрез Адам и Ева,  разпределя я по ангели и архангели по старшинство, написва ни акашовите записи и ние само трябва да се свързваме с отговорника и да питаме. Съответният ангел, като едно Божие същество, което ни обича безкрайно, с любов и благословия, ще ни каже едни хубави работи. Дори чувам, че има посредници, които, като много гъсти с Бог, свитата и акашовите му записки, се нагърбват с много тежката задача направо да „свалят” информацията. Да ги питаш от къде я свалят. Ами, щом я свалят, а не я качват, значи е от горе. А кое е това горе? Ето тук идват най-великите глупости, но няма да ги коментирам, направо не мога да повторя всичките неща, които чувам.

 

За съжаление през цялото време става дума за развинтено въображение и разговор със собственото его. Не отричам възможността човек да има силно развита връзка  със собствената божествена същност, така наречения Висш Аз, тогава става въпрос за интуитивни послания, които се основават на дълговечната опитност на тази душа в колелото на живота и смъртта. Връзката може да се развие, практически всеки я има, най-често е много слаба,  но и тези редки послания са замъглени от ежедневието и човек рядко се вслушва в тях. Съществуват и така наречените контактьори, които наистина могат да се свързват с финия свят, в случая говоря за истински контактьори, които действително осъществяват ченълинг с безтелесни същности, но те са много малко. Повечето са гастрольори, контактуващи с фантазиите си. Задаваме си вечните въпроси: Какъв е този фин свят? Дали той е наша паралелна реалност? Как си взаимодействаме с него? Във връзката със своята божествена същност можем да търсим отговора и истината. Можем да я търсим и в изучаването на законите, по които съществува Вселената, космогоничните закони, те са в основата на повечето древни философии –будизъм, друидизъм, тангризъм и др.  По-лесно е, обаче, човек да не се задълбочава във философски теми , да приеме смилаемата информация за личността Бог, за безплътни същества с криле, които го обичат и за написаната си съдба. Така, благодарение на ниската си степен на критично мислене, може да храни егото си за мнимото си духовно развитие.

 

Далеч съм от мисълта, че Вселената се изчерпва със своето физическо проявление. Разбира се, че има фин свят, свят на енергии. Всъщност квантовата физика вече доказа, че всичко е енергия, дори твърдите предмети. Далеч съм от мисълта, че това, което съвременната наука не е открила и доказала, не съществува. Проявеният свят е толкова многообразен и богат, че информацията за него още и още подлежи на откриване и доказване. Науката всъщност е частно проявление на езотериката, това което езотериката установява като факт, впоследствие науката го доказва. Езотеричното учение е много по-дълбоко, многообхващащо, защото не се нуждае от научни доказатества, а само от доказателството на проявения живот, в цялостното съществуване на една цивилизация. Това, естествено,  означава, че не можем да я интерпретираме според нуждите си. Във финия свят несъмнено съществуват безтелесни същности, едни високоразвити, други, не толкова, както са и хората в тела на земята. Вероятно това е причината високоразвитите безтелесни индивидуалности да се възприемат по атрактивен начин, като пак правя уговорката, от тези, които действително имат тази способност.

 

 

Автор Катя Маринова

 

1 коментар относно “Ангелските послания”

    Ангел написа на 06.06.2017 в 23:48 следното:
    Браво! Истината...в прав текст.!

Публикувай коментар към статията: