Духовните учители

Духовните учители съществуват от момента на сътворението на проявения свят, те пребивават във физическия свят с конкретни мисии, свързани с еволюцията на човечеството. Преминавайки в астралното си проявление, продължават своята работа по-скоро в състояние на съзерцание, а когато е нужно и в конкретни енергийни въздействия.

В зависимост от религиозните вярвания и традиции, хората им дават облик. В християнските вярвания духовните учители се описват като ангели и архангели, рисуват се на икони, стенописи и тъй като те са имали физическо проявление, имат и конкретни физически характеристики, хиперболизирани, но опиращи се на реалност.

Интересна е идеята за голямата енергийна сила на тези изображения. В много голяма степен тя се дължи на вярата на хората. Искрената вяра дава широка възможност за реална интуитивна връзка с астралния свят, изображението на духовния учител върху иконата служи като път, насочва връзката именно с духовните водачи. Това дава логично обяснение за чудотворните изцеления след молитва, за проясняване, когато търсим отговори и други подобни. Бих добавила също и това, че иконите се зареждат енергийно благодарение именно на молитвата на вярващите, която по своята същност е енергийна практика.

Често се прокрадва идея, че духовните учители трябва да ни помагат, да ни дават напътствия, а също и още една, че те могат да ни наказват. Бих казала, че по-скоро става въпрос за партньорство, за това, че когато човек пожелае и успее да осъществи връзка, той общува на енергийно ниво- ментално и астрално. Мисля, че може да се опише като общуване с мъдър човек.

Уместно е да напиша и за това, че понякога човек е в заблуждение за реалността на връзката си и е възможно да изпадне в състояние на сериозно психично и емоционално объркване. Затова съществуват техники за осъществяване на подобна дейност, която предпазва от самозаблуда.

Човек възприема като Духовен водач своят Висш Аз и тази връзка е много по- стабилна и постоянна, когато той я изгради и пребивава преимуществено в състояние, което позволява тя да съществува. Нашият Висш Аз, затова е наш, защото е част от нас самите и съдържа в себе си мъдростта и натрупания опит от момента на съществуването на индивидуалността ни. Какво по-хубаво от това да можем да се ползваме от тях!

Как да се свързваме с Висшата си същност, коя е пречката връзката да е постоянна и как да различим гласа на интуицията си?

Пречката е нашата човешка природа, в която много често доминират хаотични и нехармонични емоционални състояния и мисли и това е нашето его. Когато се научим да го притихваме, да навлизаме в началото с усилие на съзнанието в състояние на баланс, бихме се радвали на широкия си поглед и способността да виждаме света какъвто е. А той е красив, приятелски, изобилен, но не сме в състояние да забележим, докато се гърчим в хаоса на собствените си нужди, неосъществени желания, некотролируеми външни обстоятелства. Истинска същност е в състояние да се прояви само когато успеем да постигнем вътрешната хармония, която можем да обрисуваме с една дума-„щастие“. Само в състояние на вътрешен баланс, можем да бъдем сигурни, че прокрадващия се тънък гласец е на нашата интуиция и тя никога няма да ни подведе.

В Грандмастер Рейки Академия се дава стабилно знание и практически техники по тази тема и то е достъпно за интересуващите се.

Катя Маринова

връзка с мен

 

 

Публикувай коментар към статията: