КЪМ ИСКРАТА В НАС

Коя е тя, тази искра, която ни прави част от цялото, която е истината, закодирана във всяка една индивидуалност? Навярно вече се сещате, че бих искала да напиша моите няколко думи за божествено начало в човека.

Прочетох и чух доста гледни точки, някои от тях с претенцията, че са единствено верни, видях как в социалните мрежи се публикува всякаква информация. Нямам претенции, само излагам това, което отговаря на моето усещане за истина.

 

Много е модерно да се пише на духовни теми, да се посещават всякакви духовни семинари, някои доста съмнително „духовни”, да се разпространяват всевъзможни теории. Не съм засмукана от това безумие, не, по-скоро пиша личните си прозрения, появили се в годините на личностното ми развитие.

 

Моето усещане за истина, приема идеята за триплановото устройство целия проявен свят, за неговия физически, астрален и ментален план, за вярна. Тази триплановост съществува във всяка клетка на човешкото тяло, във всичко проявено и не може да се каже, че менталния или астралния план се намират на някакво определено място. Ако в чаша вода пуснем капка водноразтворима боя, в един цвят, който условно съответства на астралния и в друг цвят, съответстващ на менталния план, след тяхното разтваряние, ние ще знаем, че боята е вътре в чашата, но няма да можем да я отграничим, същевременно водата, ще се е оцветила, тъй както всяка една личност е индивидуално и уникално цветна. От къде идва цветността, според мен от капката боя, която съответства на астралния план, защото менталния, при всички е еднакъв. Еднакъв е, защото това е нашата божествена искра, истинската ни същност, нашият Дух или още наричан Висш Аз. Да кажем така, при сътворението всеки от нас е получил част от Твореца, съвършеният създател. Затова, можем да кажем, че дълбоко в себе си всеки един от нас е еднакво съвършен и мъдър.  Като сме съвършени и мъдри, защо не сме превърнали земята в райско място, където да живеем прекрасен живот? Дали божествения замисъл е бил да ни накара да се мъчим и страдаме или да живеем щастливо?

 

Мисля, че всъщност Земята си е едно прекрасно място за живеене, имаме си всичко, имаме първо съвършено конструирани физически тела, пригодни за живеене на планетата,  имаме великолепна и разнообразна природа и животински свят, с които хармонираме идеално, имаме ресурси за физическото ни пребиваване в изобилие. И все пак, защо толкова хора живеят бедно, защо има толкова много болести, защо има много нещастни хора? Защо? Моят отговор е, от капката боя, която олицетворява нашето астрално тяло, нашата Душа. За разлика от съвършения Дух, Душата ни е много хаотична. Това е вследствие богатия набор от емоции, чувства, преживявания, които съставляват душата на човека, а това е уникалната ни и неповторима цветност. Най-неприятната, но същевременно най-нужна част от тази цветност са нехармоничните емоции, а те в голямото си число са вследствие негативните ни преживявания. Защо са ни нужни, нямаше ли прекрасно да си живеем само с позитивни? Смятам, че са нужни, за да обогатяваме своята Душа, а това може да стане само с пълната палитра. Самият кръговрат на живота, раждане, смърт, раждане е също замисъл на Твореца с цел да се самоопознае и това се случва чрез неговите творения, а можем да кажем и също, чрез своята многоликост. При всяко раждане, индивидуалността получава временно физическо тяло, но духът и душата, представляващи вечна двойка са постоянни. Физическият свят е много нужен, защото тук е арената на истинските битки. Получавайки физическо тяло, човек загубва паметта, събрана в неговата индивидуалност и е готов да се развихри, а този вихър се подхранва от неговото его.

 

Благодарение на егото ние натрупваме мъдрост, но пък то от своя страна ни причинява много страдание, негативни преживявания, а вследствие на тях се появяват  болести, бедност, нещастия. И тук, не щеш ли, се появява една идея, за позитивното мислене, според която ако мислим позитивно ще прескочим този етап на его реакции, натрупване на житейска опитност и мъдрост и хоп направо ще станем спокойни, успешни, хармонични и мъдри. Мога да кажа, само, че това е твърде наивно, опит да се изманипулира Вселената, която представете си, не се върти около нас и подобна манипулация е абсолютно невъзможна.

 

За задоволяване на собственото си его човек е в състояние за измисли безумно много начини и като резултат да си осигури много страдания, както на себе си, така и на други хора. Идва, обаче момента, когато се сещаме, че можем да излезем от тази въртележка и това е момента на осъзнаването ни, той е индивидуален за всеки един. Е, струва ми се, че при някои хора сякаш много се забавя, други пък влизат в някакви роли, родени пак от собственото им его, за  духовност, осъзнатост, просветленост и още други, което е възможно, но много често е само плод егото. Когато, обаче този момент настъпи, идва ред на истинското развитие, след опознаване на своите нехармонични състояния, започваме да търсим истинските  причини, които ги предизвикват, респективно предизвикват негативните емоции, преживявания, чувства. Нужно е да осъзнаем първопричината за страха, обидата, вината, ненавистта, гнева, омразата…, списъка всеки може да допълни.

 

Как да стигнем до първопричината? Моето мнение е, че като си дадем възможността да проникнем в собственат си мъдрост, в своята искра, която, както казахме всеки притежава. Да, завесата е спусната за тази мъдрост, но има начин да я повдигнем и да погледнем отвъд егото. Има много начини, инструменти, всеки би могъл да открие своя. Мога да кажа, че вероятно всеки е преживявал моменти на озарения, когато някак изведнъж блесва верния отговор, а преди това сме си блъскали главата как да го измислим и той няма нищо общо с мислите, които са бушували, а същевременно е идеално решение. Е, считайте, че в такъв момент завесата леко се е повдигнала и сме чули онзи тъничък глас на нашата интуиция. За да се случва това по-често, а не случайно, първо е нужно да създадем благоприятна среда. Отначало може да използваме моментите в ежедневието си, когато се чувстваме спокойни, уравновесени, хармонични, а след това да потърсим методите, чрез които съзнателно и целенасочено да постигаме това състояние, защото то е благоприятната среда. Изключително много помагат хората, които имат подобно отношение към живота и затова, подбирайки средата, в която човек да развива своите способности, е нужно да отчете факта, че всеки един е индивидуалност, но същевременно е свързан с осталите с онези невидими психични нишки, които създаваме с всеки обект, с който по някакъв повод сме влезли в досег. Те могат да се поддържат активни и по тях постоянно да се обменя енергия, а чрез нея мисъл-форми (намерения). Когато поддържаме активни психичните канали с хармонични и добронамерени хора, ще получаваме подобни  мисъл-форми и това ще ни помага.

Автор Катя Маринова

1 коментар относно “КЪМ ИСКРАТА В НАС”

    Поля Владимирова написа на 26.10.2016 в 11:31 следното:
    Благодаря за прекрасната статия!

Публикувай коментар към статията: