ЗАКЪРПЕНИ КРИЛЕ

Archangel_by_Ezekiel139-620x330

 

Усещането ми за настоящето, в което се проявяваме, е за ангели, съвършено Божествено творение, но със закърпени криле. Хората, осъзнаващи своята истинска природа, са дълбоко съкрушени от невъзможността да я изявяват непрестанно, защото усещат, че нещо с крилете им не е наред. Те не могат да се разперят, защото са прекършени, замърсени и трудно използваеми. Те с усилие се опитват да ги почистят и позакърпят, за да възвърнат частично блясъка и чистотата им. Това ли трябва да прави един ангел? Защо щастието и свободата, безграничността и творчеството са останали на заден план, а напредва спешната нужда от спасяване на положението, за да не се загуби напълно ангелската природа? Какъв е урока и учим ли го? За всеки е известно, че училището на живота не допуска да се преминава в по-горен клас, ако не си изучил материала на предходния. Вселенският учител дава на всеки, който не е научил своя урок възможност да прояви потенциала си чрез поредно предизвикателство, при това то съдържа идеята на ненаученото, но всеки път интензивността му нараства. В човека се заражда мисълта, че е нещастен, тъй като уроците стават все по-трудни, а стои в същия клас. Големият проблем идва от невъзможността му да се сети какво трябва да направи, за да премине напред. Ако кажа, че трябва да мисли, да чувства, да наблюдава и да се самонаблюдава, би прозвучало клиширано. Също толкова клиширано ще прозвучи и идеята за нуждата да направи промяна. Защо се появяват клишетата, не са ли истини, които толкова пъти са повтаряни, че вече никой не им обръща внимание. Нека кажем, че човек, след като е разумно същество и има способността да мисли, логично той прави това, но дали е така. Дали във всяка ситуация използваме своята способност или следваме удобен, познат алгоритъм, който до такава степен се е превърнал в наша природа, че дори не ни идва на ума да реагираме по друг начин. Тогава може ли да се каже, че сме будни щом оценяваме ситуацията единствено удобно полегнали на своята ценностна система, съдържаща изградените модели на поведение. Много хора считат, че следвайки правилата на собствената си ценностна система не изневеряват на себе си и имат стойност, оценена от тях самите като висока. А ако не е така? Ако има правила, които стоят по-високо от техните собствени , а ако има правила, които са в конфликт с техните? Тогава какво се случва, ами случва се урока, житейския урок. Ако човек излезе от него с поуката, която му е била преподадена, няма да има подобен с по-висока интензивност. Ако държи да провери дали все пак това, което оценява като значимо от собствената си гледна точка е защитимо, той трябва да се приготви за следващата битка. Колко по-лесно би било ако успее да застане за малко в позицията на наблюдател, да си даде възможността да огледа ситуацията от различни ъгли, тъй както би огледал един диамант, той има много стени и всяка отразява светлината по различен начин. След това да притихне и да се обърне към вътрешното си усещане, за да чуе онзи тъничък и верен глас на своята интуиция, която не би го подвела, както често прави аналитичния ум. Накрая да се вглъби в в своите емоции, за да различи кое от възможните решения му дава най-голямо вътрешно спокойствие и хармония.

Началото на написаното сигурно оставя впечатлението, че материала ще е насочен към познатото оплакване от  трудния ни български живот, за независещото от нас настояще, за лошия ни късмет. Може дори да се разшири, като се добави темата за бежанците, Ислямска държава, масовите нападения и убийства, опита за преврат. Изобщо не съм безразлична към тези теми, дори напротив. Смятам, че всеки човек има заслуга за средата, в която живеем и не тя е определяща, а ние я определяме. Ако всеки един от нас осъзнае колко е важен и как променяйки себе си дава възможност да се промени живота на всички, тогава бихме достигнали до така желаното спокойствие и благоденствие. За съжаление този път е дълъг, а ние сме едва в началото.  Нека разкажа малко за този път.

Човешката цивилизация преминава през периодични преходи, наричат ги вибрационни и могат да бъдат номинални, малки и велики. Какъв да бъде интензитетът и цикличността на всеки един се определя от общото духовно развитие на човешката цивилизация. Великите вибрационни преходи се случват рядко и из основа изменят съществуващия свят за 100 – 200 години. Всеки от Преходите може да бъде еволютивен или инволютивен, в зависимост от това, колко успешно е осъществен.

В историята на човешката цивилизация Велик Вибрационен Преход е имало само веднъж – през 4008 година пр. н. е., който е послужил като невероятен тласък за развитието на обществата в различни части на планетата едновременно. Тази древна епоха се ознаменувала със зараждането на пет велики култури: тибетската, гръцката, шумерската, дунавската и на маите. Не случайно в различните древни хронологии и религии 4008 година е наричана “дата на сътворението на Света”.

В момента се осъществява следващия Велик вибрационен преход, през който или ще изградим нова, по-развита, цивилизация, имаща напълно различно духовно съзнание, или ако нашето общество не се справи с това ще доведе до инволюция, войни, диктатури, унищожаване на духовните ценности, свят, в който човечеството има за цел да оживее, а не да достигне истинско пълноценно жизнено и хармонично развитие.

Може да кажем, че сега преживяваме гранично време между две раси,  Петата и Шестата човешка  раса. Те се различават по своите ценности и принципи на развитие на обществото, имат различно отношение към живота, техническия прогрес, духовността.

Времето на Петата раса, това е епохата на закърпените криле, тоталния контрол, илюзията за безопасност, изкуствените потребности и корпоративните шаблони. Финансовите манипулации,  се оказват  по-важни от личната свобода, индивидуалното развитие, позитивното мислене, хармоничния и здравословен живот. Господстват фалшивите ценности от раждането до смъртта и няма място за свобода и творчество. Човек отдава своята енергия само за да преживява в свят, от който напълно зависи.

От всеки от нас зависи да преминем към по-висока вибрация, да възстановим пълния потенциал на ангелските си криле и уверено да преминем към следващия етап от развитието на цивилизацията- шестата човешка раса.

Автор Катя Маринова

Публикувай коментар към статията: